Днес те нахблюдавах докато шофираше, беше седнал на седалката и усмихнат се беше загледал в безкрайното зелено поле - точно там в този един момент аз те усетих  - ти беше до мен в истинския смисъл на думата. Беше до мен когато загубих скъп човек, беше до мен и когато бях щастлива, беше застанал точно до моето рамо и когато не знаех кое копче да натисна- ти беше истински до мен. Сега когато съм на няколко стотин километра от теб аз пак знам ,че си до мен- ти ме направи безкрайно щастлива. Върна ми онази безумна радост в очите, онова трепетно очакване да те видя и да те прегърна, което изгубих преди доста години. Не знам как и защо, но днес аз усещам точно този човек, от когото имах нужда. Днес заставам пред огледалото и виждам една щастлива усмивка. Не знам как, но за по-малко от месец ти ме направи по-добър човек, караш ме да се чувствам ужасно красива, твоята принцеса. Събуждам се и знам ,че те има - това ми е достатъчно. Благодаря.